КА̀НЯ СЕ1, -иш се,
мин. св. -их се, несв., непрех. Разг. 1. Със следв. изр. със съюз да. Имам намерение, възнамерявам да извърша, да направя това, което се изразява в следващото изречение. Никой досега не смееше да пипне тези вестници и книги, защото от две години околийският началник се канеше да ги прегледа, да ги прочете и проучи. Г. Караславов, ОХ II, 209. Гарашанин се канеше пак да използува българската отзивчивост, .. Добре, той щеше да срещне занапред един нов Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 239. Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха. Й. Йовков, ΒΑΧ, 133.See more2. За буря, дъжд, сняг, вятър и под. — предстоя да се разразя, да заваля в най-близкия бъдещ момент; наближавам, приближавам. Залюляха се, раздвижиха се клоните като вълните на развълнувано море — канеше се буря. Д. Спространов, ОП, 252. Канеше се да излезе вятър, ала сега само бучеше скокът в извора и се хвърляше неуморно нагоре. А. Дончев, ВР, 148. Вият се обаци черни, / вихрена буря се кани. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 14. кани се безл. от каня се във 2 знач. Канеше се да вали и птиците се стрелкаха ниско над земята. Н. Стефанова, РП, 109. Целия ден се канеше да вали и все не валеше. Б. Райнов, ЧЪ, 27.
КА̀НЯ̀ СЕ2, ка̀нѝш се, мин. св. ка̀нѝх се, несв., непрех. Диал. Обикн. с дат. от крат. личн. местоим. Заканвам се на някого. Но Мохамед не платил обречената сума и Константин от непредпазвание се сбутал с него и му се канил, че не ще да търпи вече Оркана при себе си. П. Р. Славейков, СК, 87. — Свят ще да изпогори. Аз ме е страх за града. Той му се нему отдавна кани, не може да търпи срамното му лицемерие. Н. Бончев, Ρ (превод) 49-50. Че я страх от бащин поглед; / Цеко зле се кани: / и за него и за нея / лошо ще да стане. Ив. Вазов, Съч. IV, 9. „Вървете, моми, вървете, сестри, / яз не ще дода на мащерига, / че ми са кани Петар делия, / че ми са кани и ще ма фане, / и ще ми реже русата коса, / и ще ми вади черните йочи!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 198.